Спомняте ли си ученическите години- ранното ставане, сутришната глъчка в училище, голямото междучасие, обяда в стола, занималнята……..Е, сигурна съм, че на доста от вас сега им се иска да върнат времето назад и ако имат възможност, да прекарат поне един ден в училище- със старите си другарчета, любимата учителка, забавните игри и……..занималнята.
Приятно е, нали, да се върнеш, макар и мислено в онези години- безгрижни години……….
Благодарна съм, че всеки ден мога да изпитам това щастие, това приключение- училището. Благодарна съм, че всеки ден то е различно, неповторимо, нашарено с различни чувства, емоции и……. комични ситуации, ако щете. Благодарна съм, че в Занималня Айли срещнах деца, които ме върнаха в детството ми и ми доказаха, колко уникално, прекрасно е всяко едно дете. Благодарна съм, че заедно с тези малки приятели всеки ден доказваме, че всъщност не е чак толкова лошо това „училище- мъчилище”.
Щастлива съм, че ние, в Занималня Айли успяваме да направим по- приятни тези 5 дни, през които нашите деца се трудят неуморно, давайки всичко от себе си да получат 6- ца, да зарадват родителите си и учителката си, да зарадват себе си и да се чувстват удоволетворени от свършената работа. Всичко това става реалност тук, където работим усърдно над домашните и уроците, но и разбира се- над игрите, забавлението и творчеството.
Повярвайте, времето минава неусетно- в приятни разговори, остроумни въпроси и също толкова остроумни отговори, в прияното обкръжение на все така всеотдайни на работата си преподаватели и разбира се- съветите на родителите.
И ако ви се струва, че „всичко е прекалено хубаво, за да е истина”, само ще добавя:
Разбира се, че има и трудни моменти- както казах, всяко дете е уникално, със свой собствен характер и предпочитания. Спорове има, има и недоволство- че то къде ли няма. „Не ми се пише…, изморен съм…, ох….колко домашни имам, защо…, омръзна ми вече…”- сигурна съм, че изразите са ви добре познати. Но,….както обичам да казвам: Винаги има начин! С разговор, разбиране и най- вече- с приятелско отношение, цялото това негодувание се изпарява и неусетно домашното е готово.
Най- голямата сила е любовта. И когато нашите малки приятелчета почувстват, че са обичани, разбирани и имат приятел в лицето на учителя, то тогава никой не може да ги спре.
Резултатът: Написани домашни, подготвени уроци, щастливи деца, доволни родители, доволни учители. И най- важното- усмивки по лицата на всички.
Няма по- добър завършек на деня.