Хубавите неща са повече от лошите. И се случват ежедневно. Всеки ден, когато се събудя, се замислям за нещата, за които съм благодарна. В последните 3 години станаха толкова много, а всеки ден ми предоставя нови и нови…
Преди 3 години се роди прекрасната ми дъщеричка. Три години минаха в разходки, игри, опознаване на света, четене на приказки… Беше прекрасно време, но дойде моментът, в който всяка от нас трябваше да продължи напред. Детето тръгна на градина, а аз се впуснах в търсене на работа. Първоначално плановете ми за работа бяха насочени към администрацията, но нещо ме накара да кандидатствам и по обява за детска занималня. Обадиха ми се и се явих на интервю.
Попаднах в слънчева стая с много детски рисунки. Когато влязох в този вълшебен свят, решението ми бе взето. Ако ме одобрят, няма да се поколебая и на момента ще приема работата. Два дни по-късно ми се обадиха и приказката започна.
Първият работен ден започна в 10 часа. Посрещнаха ме 3 момиченца. Когато се запознахме, те бяха изненадани, но и любопитни. Докето мен ме запознаваха със задълженията ми, момичетата продължиха с плануваните за деня занимания в занималнята. 10 минути след началото на работният ден отново бях в “нашата” стая. Получих първите си подаръци – рисунки и послания с автографи от малките художнички. Бях много щастлива.
Дните започнаха да минават неусетно. Всеки ден имахме занимания по математика, писане на букви с първокласниците, а с по-големите – диктовки и преразкази. Но въпреки подготовката за предстоящата учебна година, лятото бе предимно време на игри и разходки. Парковете -свежи и прохладни, ни приемамваха с многобройните си забавления. И ние не се колебаехме много! Люлките, пързалките, игрите с топка, на дама и федербал бяха неразделна част от нашите приключения.
Лютото мина бързо. Наближи време за училище. Игрите драстично намаляха (за нещастие на малките герои). Започнахме сериозна подготовка. Първокласниците, наред с трескавото избиране на дрехи, раници, тетрадки, сериозно напредваха с азбуката, математиката и четеното. С по-големите деца правехме преговор на материала от предходната година. Трудът ни даде резултати още първата учебна седмица. За децата входните тестове в училище се оказаха детска игра.
Сега, по средата на срока, отново можем да си отделяме по час – два за игри и разходки. Материалът от училище е винаги научен, домашните – винаги написани. Допълнителните задачи, тестове и преразкази се решават бързо и без затруднение. Всички работим в екип. Сега и игрите ни са по-весели. Дори само да си говорим е хубаво. Споделяме си, изказваме мнения по проблеми, намираме решения, говорим си за живота..и сякаш всички заедно израстваме.
Всички са щастливи – аз съм удовлетворена, дацата в занималнята – знаещи и уверени, родителите – доволни от резултатите в училище.
Смятам, че в лицето на децата (малки и големи) намерих истински приятели, добри и чисти. Те също ме чувстват такава. А от приятелството по-ценно нещо няма.