Петък. За голяма част от нас – последния работен ден, отиваме на работа с мисълта кога ще свърши денят и ще си тръгнем…Децата от занималня Айли очакват този ден с нетърпение. Защото петък е “Денят на голямата разходка“.
Днес госпожата бе избрала посещение на археологическия музей. Археологическия музей се помещава в сградата на Буюк /Голямата/ джамия, една от най-старите джамии в град София. През 1944 г. бомбардировките над София не пропускат и музея – част от него е разрушена, а много от експонатите са унищожени или откраднати… Тук няма да разказвам за археологическия музей – любопитните могат да прочетат ето тук. След като се върнаха от разходката, нашите малки герои – децата от занималня Айли, бяха много въодушевени. Ето какво ми разказаха те:

 
Днес 14.08.2009 година с госпожата и другите деца от занималня Айли посетихме археологическия музей. Там имаше много старинни неща – съдове, накити, оръжия, икони, големи и малки фигури от камък.
Видях и златното съкровище от Вълчи Трън. Хареса ми историята за неговото откриване, която госпожата ни разказа.
Получих специални поздрави от уредничката затова, че внимавам много и се държа възпитано.

 
С останалите деца от занималня Айли посетихме археологическия музей. Там се съхраняват старинни неща. Най-много ми харесаха военните принадлежности – имаше различни върхове на стрели, направени от бронз. Видях шлемове, ризници и нагръдници. Те са били бронираните жилетки на древните хора.
Видях как е изглеждала първата българска азбука – Глаголицата. Тя се е пишела трудно, с много кръгчета и триъгълници. Преброих 45 букви.
До нея беше разположена втората азбука – Кирилицата. Ние днес пишем на нея, но много букви са отпаднали.
Докато разглеждахме музея, една уредничка похвали мен и Маги, че слушаме внимателно обясненията на госпожата от занималнята и че си записваме интересните неща.

 
Днес с децата от занималнята ходихме в археологическия музей. Харесаха ми златните съдове и едно малко прасенце от глина.
Много ме учуди огромна книга с дебели кожени корици и по-тънки листа, също от кожа. Буквите в нея бяха големи и непознати. Госпожата разказа, че са написани с перо и мастило на стара българска азбука, която вече не се използва.